Deuteronomy 9

1 ^a С лушай, Израилю: ти сега отиваш отвъд Иордан да завладееш народи, по-големи и по-силни от тебе, градове големи, с укрепления до небеса,

2 ^b народ (голям) , многоброен и едър, Енаковите синове, за които знаеш и си чувал: „кой ще устои срещу Енаковите синове?“

3 ^c Но сега знай, че Господ, Бог твой, върви пред тебе като огън, който пояжда: Той ще ги изтреби и ще ги повали пред тебе, и ти ще ги изгониш и погубиш, както ти говори Господ.

4 Когато ще ги изгонва Господ, Бог твой, отпреде ти, не казвай в сърцето си: „за моята праведност ме доведе Господ да завладея тая (добра) земя“, защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва отпреде ти;

5 ^d не за праведността си и не за правотата на сърцето си ти отиваш да наследиш земята им, а поради нечестието (и беззаконията) на тия народи Господ, Бог твой, ги изгони отпреде ти, и за да изпълни думата, с която се кле Господ на твоите отци Авраама, Исаака и Иакова;

6 затова знай (сега) , че не за праведността ти Господ, Бог твой, ти дава да завладееш тая добра земя, – понеже ти си народ твърдоглав.

7 ^e Помни, не забравяй, колко си гневил Господа, твоя Бог, в пустинята: от самия оня ден, когато излязохте из Египетската земя, та докато пристигнахте на това място, вие се противихте на Господа.

8 ^f И при Хорив вие раздразнихте Господа, и се разгневи Господ на вас, тъй че искаше да ви изтреби,

9 ^g когато аз възлязох на планината, за да приема каменните скрижали, скрижалите на завета, който Господ бе сключил с вас; и прекарах на планината четирийсет дена и четирийсет нощи, хляб не ядох и вода не пих;

10 ^h и даде ми Господ двете каменни скрижали, написани с Божия пръст, а на тях (написани бяха) всички думи, които ви изрече Господ на планината изсред огъня в деня на събранието.

11 ⁱ След като изминаха четирийсет дена и четирийсет нощи, Господ ми даде двете каменни скрижали, скрижалите на завета,

12 ^j и ми рече Господ: стани, върви поскоро оттука, защото твоят народ, който ти изведе из Египет, се разврати: скоро се те отклониха от пътя, който им бях заповядал; те си направиха излян истукан.

13 ^k И рече ми Господ: (Аз ти говорих веднъж и дваж:) виждам тоя народ, ето, той е народ твърдоглав;

14 ^l остави Ме да ги изтребя и да излича името им из поднебесието, а от тебе да произведа народ (по-голям) , по-силен и по-многоброен от тях.

15 ^m Аз се обърнах и слязох от планината, а планината гореше в огън; двете скрижали на завета бяха в двете ми ръце;

16 и видях, че вие бяхте съгрешили против Господа, вашия Бог, направили си бяхте излян телец, и скоро се бяхте отклонили от пътя, който ви бе заповядал Господ (да държите) ;

17 ⁿ тогава взех двете скрижали, хвърлих ги от ръцете си, та ги разбих пред очите ви.

18 ^o И припаднах (пак) пред Господа, молих се, както по-напред, четирийсет дена и четирийсет нощи, хляб не ядох и вода не пих, за всичките ви грехове, с които съгрешихте, като направихте зло пред Господа (вашия Бог) и Го разгневихте;

19 защото аз се страхувах от гнева и яростта, с които Господ се разгневи на вас и искаше да ви погуби. И Господ ме послуша и тоя път.

20 ^p И на Аарона се силно разгневи Господ и искаше да го погуби; но аз се молих тогава и за Аарона.

21 ^q А греха ви, що сторихте, – телеца взех, изгорих го в огъня, счуках го и цял (го) стрих тъй, че стана на ситен прах, и аз хвърлих тоя прах в потока, който течеше от планината.

22 ^r И в Тавер, в Маса и в Киброт-Хатаава вие раздразнихте Господа (вашия Бог) .

23 ^s И когато Господ ви пращаше от Кадес-Варни, с думите: вървете, завладейте земята, която ви давам, – вие се възпротивихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте и не послушахте гласа Му.

24 Вие си бяхте непокорни на Господа още от оня ден, откогато ви познавам.

25 ^t И като припаднах на молба пред Господа, молих Го през четирийсет дена и четирийсет нощи, понеже Господ искаше да ви погуби;

26 ^u молих се Господу и казах: Владико Господи (Царю на боговете) , не погубвай Своя народ и Своя дял, който Ти избави с величието на Своята (сила) , който Ти изведе из Египет с яка ръка (и с високата Си мишца) ;

27 ^v спомни Си за Твоите раби Авраама, Исаака и Иакова (на които си се клел в Себе Си) ; не гледай ожесточението на тоя народ, нито нечестието му, нито греховете му,

28 ^w за да не би (жителите) на оная земя, отдето ни изведе, да кажат: „Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал, и от омраза към тях изведе ги, за да ги погуби в пустинята“;

29 ^x а пък те са Твой народ и Твой дял, който Ти изведе (из Египетската земя) с великата Си сила и високата Си мишца.